Постинг
06.01.2012 12:19 -
Проектът Аврора на американските ВВС - гравитомагнитни космически двигатели
Всъщност има няколко Аврори.
Аврора с въздушно реактивен двигател за полети с висока скорост на големи височини.
И другата Аврора - проект за летателна машина с гравитомагнитен двигател.
Тя е легендарния проект с плазмен, /термоядрен/ гравитомагнитен двигател.
Това обаче е само проект, който не може да бъде осъществен на практика, тъй като плазмата не може да се ускори до толкова високи скорости.
Oтговор на въпроса за гравитомагнитни космически двигатели.
за да се преодолее пространството като заобиколим естественото ограничение на скоростта на космическите кораби до тази на светлината е нужно то да се изкриви и те за минат през изкривеното пространство, което е по-кратък път.
Изкривяването на пространството става с помощта на гравитомагнитно поле - гравитационно поле, което се създава от движеща се, тук въртяща се маса/енергия.
За да се получи изкривяване на пространството са нужни големи скорост на въртящата се маса/енергия и енергия.
Някои физици предлагат кръгов поток от заредени частици в нещо като ускорител.
Предлагания тип двигатели с въртящ се поток заредени частици, обаче има следните проблеми за осъществяване.
За постигане на високи енергии обикновено са нужни големи и тежки ускорители.
Йонните гравитомагнитни двигатели ускорители са с малка плътност на веществото-заредените частици, които ускоряват. Това се дължи и на отблъскването между едноименните заряди и на проблемите с натрупването на големи заряди в ускорителя.
За това този тип устройства не могат да се превърнат в гравитомагнитни двигатели.
Плазмените гравитомагнитни двигатели ускорители - устройството им е подобно на термоядрените експериментални установки от типа стелатор и токамак с тороиден плазмен поток, а проектантите им дори предлагат комбинирано използване като термоядрен реактор и плазмен гравитомагнитен двигател. Те работят с плазма и за това могат да работят с по-високи плътности на веществото. Но имат сериозен недостатък. Докато йонните установки могат да ускоряват частиците до скорости близки до светлинната, то плазмените не могат да ускорят плазмата до релавистични скорости. Това не е в техническите им възможности. Ускоряването на плазмата е различно от това на заредените частици или йони, за това плазмата не може да ускори до толкова високи скорости, дори в най-добрите електромагнитни установки.
Остават светлинните гравитомагнитни двигатели, които използват оптични системи с обикалящи в кръг светлинни лъчи. Те могат да концентрират голямо количество светлинна енергия. А и скоростта й е светлинна.
Източник на светлинна енергия за захранването им са мощни лазери.
Така светлинните гравитомагнитни двигатели са най-перспективните и могат да постигнат целта - изкривяване на пространството за космически полети до други звезди.
Аврора с въздушно реактивен двигател за полети с висока скорост на големи височини.
И другата Аврора - проект за летателна машина с гравитомагнитен двигател.
Тя е легендарния проект с плазмен, /термоядрен/ гравитомагнитен двигател.
Това обаче е само проект, който не може да бъде осъществен на практика, тъй като плазмата не може да се ускори до толкова високи скорости.
Oтговор на въпроса за гравитомагнитни космически двигатели.
за да се преодолее пространството като заобиколим естественото ограничение на скоростта на космическите кораби до тази на светлината е нужно то да се изкриви и те за минат през изкривеното пространство, което е по-кратък път.
Изкривяването на пространството става с помощта на гравитомагнитно поле - гравитационно поле, което се създава от движеща се, тук въртяща се маса/енергия.
За да се получи изкривяване на пространството са нужни големи скорост на въртящата се маса/енергия и енергия.
Някои физици предлагат кръгов поток от заредени частици в нещо като ускорител.
Предлагания тип двигатели с въртящ се поток заредени частици, обаче има следните проблеми за осъществяване.
За постигане на високи енергии обикновено са нужни големи и тежки ускорители.
Йонните гравитомагнитни двигатели ускорители са с малка плътност на веществото-заредените частици, които ускоряват. Това се дължи и на отблъскването между едноименните заряди и на проблемите с натрупването на големи заряди в ускорителя.
За това този тип устройства не могат да се превърнат в гравитомагнитни двигатели.
Плазмените гравитомагнитни двигатели ускорители - устройството им е подобно на термоядрените експериментални установки от типа стелатор и токамак с тороиден плазмен поток, а проектантите им дори предлагат комбинирано използване като термоядрен реактор и плазмен гравитомагнитен двигател. Те работят с плазма и за това могат да работят с по-високи плътности на веществото. Но имат сериозен недостатък. Докато йонните установки могат да ускоряват частиците до скорости близки до светлинната, то плазмените не могат да ускорят плазмата до релавистични скорости. Това не е в техническите им възможности. Ускоряването на плазмата е различно от това на заредените частици или йони, за това плазмата не може да ускори до толкова високи скорости, дори в най-добрите електромагнитни установки.
Остават светлинните гравитомагнитни двигатели, които използват оптични системи с обикалящи в кръг светлинни лъчи. Те могат да концентрират голямо количество светлинна енергия. А и скоростта й е светлинна.
Източник на светлинна енергия за захранването им са мощни лазери.
Така светлинните гравитомагнитни двигатели са най-перспективните и могат да постигнат целта - изкривяване на пространството за космически полети до други звезди.
Проектът Аврора на американските ВВС - г...
Проектът Аврора на американските ВВС - г...
Проектът Аврора на американските ВВС - г...
Проектът Аврора на американските ВВС - г...
Проектът Аврора на американските ВВС - г...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
